Не всеки онлайн магазин подлежи на деклариране в НАП — и грешката, която повечето собственици правят, е да съдят по оборота или по вида стока, а не по единствения критерий, който има значение: как плаща клиентът. Магазин с плащания само по банков път не декларира нищо. Магазин с наложен платеж или картово плащане декларира — и то преди да е продал каквото и да било.
Актуално към септември 2026 г. Редът е по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (чл. 3 и чл. 52м) и чл. 118 ЗДДС. Статията описва задължението за деклариране и не е данъчна консултация.
Критерият е начинът на плащане, не платформата
| Начин на плащане | Издава ли се фискален бон | Декларира ли се магазинът |
|---|---|---|
| Наложен платеж, в брой при доставка | да | да |
| Карта отдалечено (виртуален ПОС) | не — документ по чл. 3, ал. 17 | да |
| Карта на физически ПОС при получаване | да | да |
| Банков превод, директен дебит | не | не |
| Пощенски паричен превод | не | не |
Средните два реда се четат погрешно най-често. При плащане с карта през виртуален ПОС не се издава касова бележка, а електронен документ за регистриране на продажбата. От липсата на фискален бон много собственици заключават, че задължение няма — заключение, което е грешно. Лицето остава задължено по чл. 3, само редът на документиране е различен.
Важи и обратното: магазин, работещ изцяло на фактури и банкови преводи (типичен B2B модел), не е длъжен да подава информация по чл. 52м. Може да го направи доброволно — вписването в публичния списък на НАП е сигнал за доверие пред клиенти и платежни оператори — но не е задължение.
Кога точно се подава
Заявлението се подава преди започване на дейността — практически преди първата поръчка през магазина, а не в първия месец на работа. При промяна на данните (домейн, адрес, телефон, имейл) срокът за отразяване е 7 дни от настъпването ѝ. При прекратяване на продажбите се подава информация, за да отпадне вписването. Подаването е само по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Какво съдържа заявлението
Данните са малко на брой, но трябва да са точни: наименование на магазина и домейн; ЕИК, седалище и адрес на управление и на осъществяване на дейността; имейл и телефон за връзка; данни за платформата и софтуера, чрез който се управляват продажбите, и къде физически се съхраняват данните — включително когато хостингът е извън България.
Последната група обичайно отнема най-много време. Собственик, работещ с готова SaaS платформа, трябва да знае точно кой софтуер обработва поръчките и къде стои базата данни, а не просто името на маркетплейса.
След подаването магазинът влиза в публичния списък на електронните магазини, поддържан от НАП и достъпен за проверка от всеки.
Какво става при непълни или грешни данни
При установено несъответствие НАП уведомява търговеца по електронен път и дава 7-дневен срок за отстраняване. Ако срокът не бъде спазен, магазинът се заличава от списъка — а оттам нататък дейността е нередовна пред всеки, който проверява вписването, включително платежни оператори и рекламни платформи, които все по-често го изискват като условие за работа.
Санкциите по ЗДДС и Наредба Н-18 за неиздаване на документ за продажба са отделно нарушение с отделен размер — не отпадат само защото магазинът впоследствие е деклариран.
Три въпроса, които решават случая ви
- Приемате ли плащане, различно от банков превод? Ако да, задължението за деклариране възниква.
- Продавате ли през собствен сайт или през чужда платформа? При маркетплейс отговорностите могат да са разпределени различно и трябва да се проверят за конкретния модел; собственият сайт винаги е ваш ангажимент.
- Кой е задължен, ако домейнът е регистриран на друго лице? Задължението следва лицето, което извършва продажбите, не собственика на домейна.
Ако не сте регистрирани по ДДС, следете оборота си спрямо прага за 2026 г. — а ако освен онлайн продажби приемате плащания и на място, вижте и какво важи за касовите апарати след въвеждането на еврото.
Ако тепърва стартирате онлайн магазин, декларирането пред НАП е първата от няколко административни стъпки, свързани с избора на платежен метод — вижте счетоводство за онлайн магазин.
Не искате да се занимавате сами? Вижте как го поемаме и колко струва.
Често задавани въпроси
Онлайн магазин, който приема само банкови преводи, декларира ли се?
+−
Не. При плащане изцяло по банков път магазинът не попада в кръга на лицата по чл. 3 от Наредба Н-18 и задължението по чл. 52м не възниква. Доброволно вписване е възможно, но не е задължително.
Плащане с карта през виртуален ПОС изисква ли деклариране?
+−
Да. При отдалечено плащане с карта не се издава фискален бон, а документ за регистриране на продажбата по чл. 3, ал. 17 — но лицето остава задължено по чл. 3 и магазинът се декларира като всеки друг.
Кога точно се подава заявлението?
+−
Преди започване на дейността — практически преди първата продажба през магазина, не в първия месец и не до определено число.
Какво се случва при неточни данни в заявлението?
+−
НАП уведомява търговеца по електронен път и дава 7-дневен срок за отстраняване. При неспазен срок магазинът се заличава от публичния списък, което е допълнителен проблем при работа с платежни оператори и маркетплейси.
Източници
Важно
Bulsmetka е частна счетоводна кантора, не държавен орган. Примерите са опростени — реалните числа зависят от документите във вашата фирма.
Свързани страници
Още по темата
- Плащане на данъци и осигуровки в евро: как работи единната сметка на НАП Обновено на
- SAF-T в България: петте вълни до 2030 г. и кой подава кога Обновено на
- Данъчна ревизия от НАП: какво се случва, вашите права и как се обжалва Обновено на
- Скрито разпределение на печалбата: какво включва, колко струва и как се декларира Обновено на