Касови апарати и евро 2026: какво трябва да е настроено и до кога

Какво се промени от 1 януари 2026 г.

С въвеждането на еврото Законът за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и промените в Наредба Н-18 задължиха всяко лице, което приема плащания и издава фискален или системен бон, да регистрира и отчита продажбите в евро и центове от 1 януари 2026 г. Това не е козметична промяна на надписа „лв.“ — фискалната памет, дневните отчети, данните, изпращани към НАП, и електронният журнал работят в новата валута. Устройствата, които не са били актуализирани от сервизната фирма или производителя, издават нередовни бонове.

Преходът беше организиран така: последният дневен финансов отчет за 2025 г. се приключи в левове, а от първата продажба през 2026 г. водещата валута е еврото. Преизчисляването на цените стана по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лв. с математическо закръгляване до втория знак — правилото важи за всяка цена поотделно, не за общата сума. Наличността в касата към 31 декември 2025 г. се преоцени по същия курс, а левовете, приети в брой през първия месец на 2026 г. (период на двойно обращение), се отчитаха с левова равностойност на бона и ресто в евро.

Краят на двойното обозначаване: 8 август 2026 г.

Двойното обозначаване на цените в евро и левове започна на 8 август 2025 г. и приключи на 8 август 2026 г. включително — 12 месеца след датата на въвеждане на еврото. За касовите апарати това означаваше, че през целия период крайната сума на бона се изписва и в двете валути заедно с курса на превалутиране. От 9 август 2026 г. това задължение отпада: бонът е в евро, а левова равностойност може да се печата само като допълнителна информация за клиента — не като задължителен реквизит.

Същото важи за етикетите, менютата, ценоразписите и офертите. Ако продължавате да изписвате левове, следете две неща: сумата в левове да е точно по фиксирания курс (различен курс е заблуждаваща търговска практика по ЗЗП) и еврото да е водещата, по-четлива цена. Много търговци предпочетоха да махнат лева изцяло, за да не поддържат две цени при всяка промяна — това е напълно допустимо след 9 август.

Какво трябва да е настроено — проверка за 5 минути

Извадете последния бон и дневния отчет и проверете:

• ☐Валута на бона — всички суми в евро (EUR/€), включително единичните цени, ДДС по ставки и общата сума. Ако виждате „лв.“ като водеща валута, устройството не е актуализирано.
• ☐Реквизити по чл. 26 Н-18 — име и ЕИК на фирмата, адрес на обекта, номер на бона, дата и час, ДДС номер (ако сте регистрирани), ставка и сума на ДДС, QR код, индивидуален номер на устройството и фискалната памет.
• ☐Дистанционна връзка с НАП — устройството изпраща данни през мобилен оператор; изтекла SIM карта или договор означава, че продажбите не стигат до НАП. Проверете в портала на НАП дали устройството е с активен статус.
• ☐Дневен финансов отчет (Z-отчет) — генерира се всеки ден с продажби; новите устройства го правят автоматично в 23:59, но старите модели изискват ръчно приключване.
• ☐Договор за сервизно обслужване — задължителен и трябва да е в обекта заедно със свидетелството за регистрация на устройството и паспорта му.
• ☐Касова книга — ако все още водите хартиена, сумите от 2026 г. са в евро; преминаването на електронна касова книга е позволено и спестява време.

СУПТО и Наредба Н-18 през 2026 г.

Софтуерът за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) е всеки софтуер, който обработва в реално време данни за вида, количеството и цената на продажбите в обект, за който има задължение за фискален бон — от заявката до плащането. Не е СУПТО програма, която само издава фактури впоследствие или води счетоводството. След реформата от 2020 г. регистрацията на СУПТО и работата с одобрен продукт са по избор; в проектобюджета за 2026 г. беше предложено връщане на задължителния режим, затова преди да инвестирате в софтуер проверете актуалния статус на предложението в nra.bg.

Практическият съвет не зависи от изхода: ако използвате софтуер за продажби, свързан с касовия апарат, поискайте от доставчика писмено потвърждение, че продуктът е съобразен с актуалната редакция на Н-18 и с еврото. Ако работите само с касов апарат и издавате фактури от отделна програма, СУПТО не ви засяга.

Кога не е нужен касов апарат: пример с онлайн магазин

Чл. 3 от Наредба Н-18 задължава всяко лице да регистрира продажбите с фискален бон, освен когато плащането е чрез:

• ✓банков превод (кредитен превод) или директен дебит;
• ✓наличен паричен превод чрез доставчик на платежни услуги;
• ✓пощенски паричен превод (ППП) чрез лицензиран пощенски оператор — това е механизмът зад наложения платеж при куриерите, когато сумата се превежда като ППП, а не се предава „на ръка“.

Плащането с карта на ПОС терминал в обекта не е сред изключенията — за него се издава фискален бон. Онлайн магазините, които приемат само безкасови плащания с карта през доставчик на платежни услуги, могат при определени условия да издават документ за продажбата вместо фискален бон и да подават данни към НАП (чл. 3, ал. 17 Н-18) — режим, който изисква регистрация и е добре да се обсъди със счетоводителя, преди да се разчита на него.

Пример. Онлайн магазин с месечни продажби €12 000: 60% с наложен платеж през куриер с ППП (€7 200), 25% с карта онлайн през платежен доставчик (€3 000), 10% с банков превод от фирми (€1 200) и 5% в брой при взимане от офиса (€600). Фискален бон се издава задължително само за последните €600 — тоест магазинът има нужда от касов апарат заради 5% от оборота. Ако прекрати плащанията в брой в офиса и уреди картовите плащания по реда на чл. 3, ал. 17, може да работи изцяло без фискално устройство. Важно: за ППП куриерът издава разписка, която замества бона, но продажбата пак се осчетоводява и облага по общия ред, включително за прага по ДДС от €51 130. Как касовите плащания се вписват в лимитите за плащания в брой — в плащания в брой: лимит 2026.

Санкции при нарушения

Контролът върху фискалните устройства е един от най-честите поводи за проверка на място от НАП — включително чрез контролна покупка. Санкциите по ЗДДС:

Запечатването е по-тежкото последствие от глобата: 30 дни затворен магазин или ресторант в сезона струват многократно повече от €1 000. Затова касовият апарат не е „техника на сервиза“, а част от месечния контрол на собственика — заедно със сверяване на дневните отчети с касовата наличност и с банковите постъпления от ПОС терминала. Ако търгувате в заведение или магазин, вижте и специализираните ни страници за счетоводство за ресторанти и онлайн магазини.

Информацията е с общ характер и не замества консултация по конкретния случай. Наредба Н-18 се изменя често — проверявайте актуалната редакция преди промяна в начина на отчитане.

Често задавани въпроси

Свързани страници