Разходи на собственика на ЕООД: кое е за сметка на фирмата

Основният принцип

По Закона за корпоративното подоходно облагане (чл. 26, т. 1) не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани и не са свързани с дейността на дружеството. С прости думи — фирмата може счетоводно да плати всичко, но само разходите с ясна бизнес логика и редовен документ намаляват данъчната печалба и се признават без риск при проверка.

При ЕООД с едноличен собственик границата размива по-лесно, защото собственикът е и физическото лице, което харчи парите на дружеството, и лицето, което взема решенията какво се плаща. Именно затова НАП обръща специално внимание на еднолични дружества при проверки — не защото са по-склонни към злоупотреба, а защото контролът „две лица подписват" естествено липсва.

Разходи, които обичайно се признават

• ✓Оборудване и техника — компютър, монитор, телефон, използвани за дейността, с фактура на името на дружеството.
• ✓Софтуер и абонаменти — счетоводен, дизайнерски, комуникационен софтуер, хостинг, домейн, инструменти пряко ползвани в работата.
• ✓Командировки — пътувания с ясна бизнес цел (среща с клиент, изложение, обучение), с издадена заповед и отчет.
• ✓Реклама и маркетинг — сайт, платена реклама, визитки, материали, свързани пряко с представянето на бизнеса.
• ✓Консултантски и професионални услуги — счетоводство, правни услуги, преводи, свързани с дейността на дружеството.

Общото между всички е документ, издаден на името на дружеството, с ясно описание какво точно е закупено, и логическа връзка с реално развиваната дейност. Разход за софтуер за видеомонтаж е лесно обясним за агенция за видео продукция и трудно обясним за счетоводна кантора — не заради стойността, а заради липсата на връзка с дейността.

Разходи за домашен офис

Когато собственикът работи от домашен офис, част от битовите разходи (наем, ток, интернет) теоретично могат да се разпределят пропорционално между личната и служебната употреба. На практика това изисква ясна правна основа — например договор за наем на част от жилището между собственика като физическо лице и дружеството — и обективна методика за изчисляване на пропорцията (например по площ на ползваното помещение спрямо общата площ).

Без такъв договор и методика, признаването на част от домашните сметки като фирмен разход стои на много по-несигурна основа и е сред честите обекти на корекция при проверка. Преди да приложите този подход, е добре да го обсъдите конкретно със счетоводителя си — правилно направено е напълно легитимно, но изисква повече документация от обикновена фактура.

Кое НЕ е фирмен разход

Личните покупки, семейните разходи, luxury стоки без бизнес обосновка, ваканции без документирана делова цел — всичко това, прекарано през сметките на дружеството, не се признава данъчно и носи два отделни риска. Първо, разходът не намалява данъчната печалба — дружеството плаща 10% корпоративен данък върху сума, която реално е похарчена лично. Второ, и по-съществено — при установяване при проверка, НАП може да преквалифицира разхода като скрито разпределение на печалба: сума, реално получена лично от собственика, но представена счетоводно като фирмен разход, вместо като дивидент.

Скритото разпределение се облага допълнително — аналогично на дивидент, независимо че формално не е било обявено такова разпределение на общото събрание. На практика това означава двойна тежест: непризнатият разход вече е намалил парите в дружеството, а отгоре се дължи и данък върху сумата като че ли е получена като печалба. Разликата с легитимно обявен дивидент е точно документацията — предварително планиран и обявен дивидент носи предвидима, еднократна ставка от 5%; преквалифициран разход идва с лихви и понякога санкция отгоре.

Често задавани въпроси

Свързани страници