Граждански договор: данъци и осигуровки

Разлика между граждански и трудов договор

Гражданският договор (най-често договор за поръчка или договор за изработка) се урежда от Закона за задълженията и договорите, не от Кодекса на труда. Той е за конкретен резултат — написана статия, изнесена лекция, изработен сайт — а не за подчинен труд по работно време и вътрешен ред. Изпълнителят не получава платен годишен отпуск, не боледува „по трудово", няма защита при прекратяване на договора и не натрупва трудов стаж. Именно затова осигурителните последици са различни: гражданският договор носи осигурителни права само при определени условия, докато трудовият договор винаги ги носи в пълен обем (32,7% общо, разпределени 13,78% работник / 18,92% работодател).

Гражданският договор е удобен инструмент за еднократни или проектни задачи, но не бива да се използва като заобикаляне на трудово правоотношение — ако на практика лицето работи по фиксирано работно време, под контрол и с постоянен характер на задачите, инспекцията по труда може да преквалифицира договора в трудов, с обратна сила на задълженията.

Данък 10% след 25% признати разходи

Доходите от граждански договор (без трудово правоотношение) се облагат по общия ред на ЗДДФЛ, но с една облекчаваща подробност: 25% от брутния хонорар се признават автоматично за разходи по чл. 29, ал. 1, т. 3 от закона — без да е нужно да се доказват с фактури или каквито и да е документи. Останалите 75% от сумата формират облагаемия доход. Ако през месеца се дължат и осигуровки (вижте следващия раздел), те се приспадат допълнително, преди да се начисли данъкът. Крайната ставка е плоският 10% данък върху доходите на физическите лица.

Редът на изчисление е: брутен хонорар → минус 25% нормативно признати разходи → минус дължимите осигуровки (ако има) → 10% данък върху остатъка. Данъкът се удържа авансово от възложителя при всяко плащане, ако той е предприятие или самоосигуряващо се лице.

Кога се дължат осигуровки

Тук е точката, в която повечето хора грешат в сметките. По чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване правилото зависи от това дали изпълнителят вече е осигурен на друго основание през съответния месец (трудов договор, самоосигуряване и т.н.):

• ✓Не е осигурен на друго основание — осигуровки (за фонд „Пенсии" и здравна вноска) се дължат само ако възнаграждението, намалено с 25% разходи, е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната — €620,20 за 2026 г. Под този праг не се дължат нито осигуровки, нито здравна вноска — само данъкът.
• ✓Вече е осигурен на друго основание (има трудов договор или е самоосигуряващо се лице през месеца) — осигуровки за фонд „Пенсии" се дължат върху хонорара (след 25% разходи) независимо от размера, тъй като прагът от минимална заплата не важи в този случай. Здравна вноска отделно не се начислява, защото лицето вече е здравно осигурено на другото основание.

Осигурителният доход се ограничава и до максималния таван от €2 300 месечно — сумарно с останалите осигурителни доходи на лицето за месеца. За граждански договор се внасят вноски само за риска „старост" (фонд „Пенсии") — не и за общо заболяване и майчинство или безработица, тъй като гражданският договор не носи право на болничен или обезщетение за безработица.

Обща разлика между осигуровки на различните основания: осигуровки в България — обяснено.

Пример с реални числа

Изпълнител, който няма друга осигуровка през месеца, получава хонорар от €1 000 по граждански договор за изработка на текст.

Нетната сума, която изпълнителят получава по банковата си сметка, е около €857,50 от общо €1 000 брутен хонорар. Точното разпределение на осигурителната тежест между възложител и изпълнител и конкретният процент зависят от индивидуалния случай — за прецизна сметка на конкретен хонорар е препоръчително да се провери с калкулатор или счетоводител, защото делът, който удържа възложителят, невинаги е идентичен с този при трудов договор.

Често задавани въпроси

Свързани страници