Годишна данъчна декларация: срокове и как се подава

Какво е годишната данъчна декларация

Годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е документът, с който всяко данъчно задължено лице — ЕООД, ООД, АД, кооперация — обявява пред НАП данъчния си финансов резултат за изтеклата година и изчислява дължимия корпоративен данък върху него, при ставка 10%. Подава се на утвърден от НАП образец (Образец 1010), заедно с годишен отчет за дейността за нуждите на статистиката.

Декларацията се подава и когато дружеството е приключило годината на загуба: данъчният финансов резултат е отрицателен, но задължението за деклариране остава. Изключение са дружествата, които изобщо не са осъществявали дейност. Те подават еднократно декларация за липса на дейност в Търговския регистър до 30 юни (чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч) и не подават ГДД по чл. 92 (чл. 92, ал. 4 ЗКПО), освен ако имат дължим данък върху разходите.

Срокове за 2026 г.

Ако през годината дружеството е правило авансови вноски за корпоративен данък, разликата между внесените аванси и реално дължимия данък по декларацията се доплаща или прихваща в същия срок — до 30 юни. Ако сте платили повече, надвнесеното подлежи на прихващане или възстановяване по искане.

Как се подава

Декларацията се подава изцяло по електронен път през портала на НАП — на хартия практически не се приема за дружества, задължени по ЗКПО. За достъп са нужни едно от следните две:

• ✓Квалифициран електронен подпис (КЕП) — издава се от лицензиран доставчик, ползва се и за друга комуникация с администрацията.
• ✓Персонален идентификационен код (ПИК) на НАП — издава се безплатно на място в офис на НАП или по електронен път с КЕП, ако вече имате такъв за физическо лице.

Практически декларацията се подготвя на база оборотната ведомост и годишния счетоводен баланс — данъчният финансов резултат рядко съвпада със счетоводната печалба, защото ЗКПО изисква редица преобразувания (данъчни постоянни и временни разлики, данъчни амортизации вместо счетоводни, непризнати разходи). Затова на практика почти никой не подава тази декларация сам, без счетоводител — грешка в преобразуванията означава или надплатен данък, или риск от последваща ревизия.

Какво се случва при просрочие

Ако декларацията не бъде подадена до 30 юни или бъде подадена с невярно посочени данни, за дружеството следва имуществена санкция от 500 до 3000 лв. (около 256–1534 €). При повторно нарушение санкцията нараства на 1000 до 6000 лв. (около 511–3068 €). Отделно, управителят или друг представляващ може да носи лична отговорност за нарушения по ЗКПО, извън санкцията на самото дружество.

Върху неплатения в срок корпоративен данък тече и лихва за забава от 1 юли нататък — независимо дали декларацията е подадена, но данъкът не е внесен, или изобщо липсва подадена декларация. Ако НАП установи неподадена декларация при последваща проверка, данъкът може да бъде определен по ревизионен ред на база наличната информация — обичайно по-неизгодно за дружеството, отколкото самостоятелно подадена декларация с коректно приложени облекчения и пренесени загуби.

Разлика между ГДД и ГФО

Двете декларации често се бъркат, защото и двете са „годишни" и се готвят от едни и същи счетоводни данни — но са отделни задължения, пред различни институции, с различни срокове и различни санкции:

• ✓ГДД по чл. 92 ЗКПО — пред НАП, декларира данъчния резултат и дължимия данък, срок 30 юни.
• ✓ГФО — в Търговския регистър, публикува баланс и отчет за приходите и разходите пред всеки, който потърси фирмата, срок 30 септември.

Подробно за годишния финансов отчет — какво съдържа, кой е задължен да го одитира и как се подава — вижте в отделния наръчник: годишен финансов отчет (ГФО).

Често задавани въпроси

Свързани страници