Накратко
- Работата от разстояние се урежда в индивидуалния трудов договор — не е автоматично право нито задължение.
- Работодателят по закон осигурява нужните за работата средства; разпределението на разходите за консумативи се договаря.
- Оборудване, предоставено за ползване (не в собственост) за работни цели, обичайно не е облагаем доход на служителя.
- Работа от друга държава носи реални усложнения с облагане и осигуряване — изисква конкретна консултация, не общо правило.
Правната рамка
Работата от разстояние е уредена в Кодекса на труда като отделен режим от надомната работа — мястото на изпълнение не е позитивно определено (например „домът на служителя"), а негативно: труд, полаган извън помещенията на работодателя, с използване на информационни технологии. Условията — място, характер, ред на осъществяване, разпределение на средствата — се уговарят в индивидуалния трудов договор или в допълнително споразумение към него; работодателят не може да наложи режима едностранно, нито служителят да го изисква автоматично, освен ако страните не се договорят.
Служителите на работа от разстояние ползват същите права по отношение на организацията на труда и здравословните и безопасни условия на труд, каквито имат служителите в офиса. Възможни са и смесени (хибридни) режими — комбинация от дни в офиса и дни от разстояние, уговорени по същия начин в договора.
Разходи за домашен офис — облагат ли се
Кодексът на труда задължава работодателя да осигури необходимите за изпълнението на работата средства — техника, софтуер, при нужда и достъп до комуникации. Въпросът, който на практика създава несигурност, е консумативите — ток, интернет, отопление — които се ползват съвместно за лични и служебни нужди в дома на служителя.
На практика много работодатели избират да изплащат фиксирана месечна сума вместо да делят реални битови сметки. Данъчното третиране на тази сума не е еднозначно във всички случаи: обосновано, документирано и разумно по размер покритие на реални разходи, пряко свързани с изпълнението на работата, обичайно се третира като разход на работодателя, а не като допълнително възнаграждение на служителя. Ако сумата няма ясна методика, не е обвързана с реални разходи или е несъразмерно висока спрямо обичайното за длъжността, съществува риск данъчната администрация да я третира като допълнителен облагаем доход, подлежащ на данък и осигуровки като обичайно трудово възнаграждение. Препоръчваме конкретната сума и методиката за определянето ѝ да се съгласуват със счетоводителя, преди да бъдат вписани в трудовия договор или вътрешен правилник.
Предоставяне на оборудване
Компютър, монитор, офис стол или друго оборудване, което работодателят предоставя на служителя единствено за ползване по време на трудовото правоотношение и с ясна цел — изпълнение на служебните задължения, остава собственост на дружеството и не се третира като доход на служителя. Разходът се признава за дейността на работодателя, стига да е документиран и логично свързан с длъжността.
Различен е случаят, когато оборудването се предоставя в лична собственост на служителя — например при прекратяване на договора работодателят решава да не иска обратно техниката. Това вече представлява предметна облага в натура и по общо правило подлежи на облагане като допълнителен доход на служителя, по пазарната му стойност към момента на предоставянето.
Ако служителят работи от друга държава
Най-сложният сценарий е трайна работа от разстояние от територията на друга държава — независимо дали служителят се премества за месеци, или работи сезонно от чужбина. Тук се пресичат три отделни, потенциално различни правни режима: къде се облага доходът на служителя, по кое осигурително законодателство се дължат вноски (в ЕС това се решава по правилата за координация на системите за социална сигурност, обичайно с формуляр A1), и — за работодателя — дали присъствието на служител, който трайно работи и евентуално сключва сделки от чужбина, създава там т.нар. място на стопанска дейност, което би довело до данъчни задължения на дружеството в тази държава.
Тези въпроси зависят изцяло от конкретната държава, продължителността на престоя, естеството на работата и наличието на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и съответната държава. Не съществува общо правило, което да важи еднакво за всички случаи — затова, преди да разрешите на служител трайна работа от чужбина, препоръчваме конкретна консултация със счетоводител или данъчен консултант, запознат с правилата на приемащата държава, вместо да се разчита на практиката от друг подобен случай.
Често задавани въпроси
Трябва ли писмено съгласие за работа от разстояние?
+−
Да. Условията се уреждат в индивидуалния трудов договор или в допълнително споразумение към него — мястото на работа, редът на осъществяване и разпределението на разходите между страните.
Работодателят ли поема разходите за интернет и ток вкъщи?
+−
По Кодекса на труда работодателят е длъжен да осигури нужните за работата средства и материали. На практика много работодатели изплащат фиксирана месечна сума за консумативи вместо да поемат реалните сметки на служителя.
Облага ли се сумата за домашен офис, която плаща работодателят?
+−
Зависи от документацията и характера на сумата — обосновано и документирано покритие на реални разходи за работата обичайно не се третира като допълнителен облагаем доход, докато нефиксирана или недокументирана добавка може да бъде преквалифицирана. Всеки случай изисква преценка от счетоводител преди изплащане.
Какво се случва, ако служителят иска да работи от друга държава?
+−
Възможни са усложнения с място на облагане на дохода, приложимо осигурително законодателство и евентуален риск от място на стопанска дейност за работодателя. Тези въпроси са силно зависими от конкретната държава и изискват професионална консултация преди да се разреши трайна работа от чужбина.
Източници
Кодекс на труда, глава осма „а" — надомна работа и работа от разстояние; Закон за данъците върху доходите на физическите лица; Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Проверено на 4 септември 2026 г.
Важно
Bulsmetka е частна счетоводна кантора, не държавен орган. Информацията е с общ характер и не замества индивидуална консултация за конкретния случай, особено при трансгранична работа.