Командировки в чужбина: данъчно третиране на дневни и квартирни

Дневни пари при командировка в чужбина

Дневните пари компенсират текущите разходи на командирования извън обичайното му работно място — храна, дребни разходи за пътуване, местен транспорт. За разлика от командировките в България, които се уреждат от Наредбата за командировките в страната, пътуванията извън територията на България се уреждат от отделен нормативен акт — Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Размерите на дневните пари там не са единна сума, а таблица с конкретна ставка за всяка държава, приложена към наредбата.

Практически ориентир: ставките за повечето европейски държави обичайно се движат в широк диапазон, а за държави извън Европа (например САЩ, Канада) традиционно са по-високи. Точната сума за конкретната държава на командироване трябва да се провери в актуалната таблица към наредбата към датата на пътуването — тя се актуализира периодично и не е фиксирана веднъж завинаги.

За пътувания под 12 часа обичайно се изплаща половин дневна ставка, а за над 12 часа — пълна. При маршрут през няколко държави за всеки ден се прилага ставката на държавата, в която лицето се е намирало.

До какъв размер дневните не се облагат

Данъчното третиране на дневните пари се урежда от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), чл. 24, ал. 2, т. 5. Правилото е едно и също и за командировки в страната, и за командировки в чужбина: дневните пари не се включват в облагаемия доход на лицето до двойния размер на сумата, определена в съответната наредба. Всичко, изплатено над този двоен размер, се третира като допълнителен облагаем доход — облага се с 10% данък и подлежи на осигуровки като обичайно трудово възнаграждение.

За онагледяване на самата логика на правилото (не като точна ставка за чужбина): при командировки в страната нормативният размер на дневните за 2026 г. е €22 на ден с нощувка, а необлагаемият таван е двойният размер — €44 на ден. Същият принцип "двоен размер = необлагаем таван" важи и за чужбина, но базовата ставка там е конкретна за всяка държава по таблицата към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а не единна сума.

С други думи: колкото по-висока е нормативната ставка за дадена държава, толкова по-висок е и необлагаемият таван за нея — двете вървят заедно.

Квартирни пари — различна логика от дневните

Докато дневните пари са фиксирана ставка (плащат се независимо от реалния разход на лицето), квартирните пари при командировка в чужбина обичайно се възстановяват срещу действително направен и документиран разход за нощувка — фактура от хотел или друг доставчик на настаняване. Практиката изисква оригинален документ, който показва броя нощувки, цената и данните на доставчика.

Разходът за нощувка се признава за данъчни цели, ако е документално обоснован и свързан с дейността на предприятието — липсва фактура означава риск разходът да не бъде признат при данъчна проверка, независимо колко разумна е била сумата. Затова практическото правило за всяка командировка в чужбина е просто: без фактура за нощувка, без признат разход.

Нужни документи и разлика с командировки в страната

За да бъдат признати разходите по командировка в чужбина, обичайно се изискват: заповед за командироване, издадена преди пътуването, с посочени цел, дестинация и продължителност; документи за транспортните разходи (билети, бордни карти, фактури за гориво при служебен автомобил); фактура за нощувка; документ за евентуален аванс; и авансов отчет, представен от командирования след завръщане, с приложени оригинални документи.

Основната практическа разлика спрямо командировка в страната е, че документите често са на чужд език — при данъчна проверка НАП може да поиска превод на български. Освен това самите ставки за дневни зависят от конкретната държава, докато за командировки в страната има една унифицирана ставка за цялата територия на България. Затова счетоводното отчитане на командировка в чужбина изисква повече внимание към валута на разхода, приложимия курс към датата на плащане и пълнотата на придружаващите документи, отколкото аналогична командировка в страната.

Осигуровки върху надвишената част

Данъчното третиране на дневните пари е свързано и с третирането им по осигурителните вноски. Частта от дневните до необлагаемия таван (двойния размер на нормативната ставка) не се смята за трудово възнаграждение и не се включва в осигурителния доход. Частта над таван обаче се третира като допълнително възнаграждение — включва се в осигурителния доход на лицето за съответния месец и върху нея се дължат осигуровки по общите правила, наред с данъка. Затова изплащане на дневни, значително надвишаващи двойния размер на нормативната ставка, реално оскъпява командировката с допълнителни 32,7% осигурителна тежест върху надвишената част, а не само с 10% данък.

Работодателите, които изплащат дневни над необлагаемия таван (например по вътрешна политика с по-щедри условия от нормативния минимум), трябва да имат предвид тази допълнителна тежест при бюджетирането на командировъчните разходи — разликата не е просто "по-висок разход", а разход с различна данъчно-осигурителна структура спрямо частта в рамките на необлагаемия таван.

Често задавани въпроси

Свързани страници